Крум Зарков: Промените в Конституцията размиват отговорността за служебните кабинети
Следвайте " Гласове " в Телеграм
С измененията в конституцията се размива отговорността, сподели пред БНР някогашният правосъден министър Крум Зарков, в този момент секретар по правните въпроси в президентството.
Поправките лимитират президента за избор на министър председател на длъжностен кабинет. От публикуването в Държавен вестник се демонстрира цялостно недоумение, безапелационен беше Зарков.
" Служебните държавни управления не са проблем за президента, а за страната ни. Кога има служебно държавно управление? Когато има рецесия и не може да се ръководи страната. В тези интервали при разнообразни президенти служебните държавни управления се демонстрираха като инструмент да преведат страната през рецесията ", напомни президентският секретар.
" Изредени са длъжностите, кои да станат министър председатели, без да се има поради, че не могат да се съчетават длъжностите – не може по едно и също време да си ръководител на Народно събрание и да си министър председател ", даде образец Крум Зарков в предаването " 12+3 ".
Вторият мотив е за отговорността - кой я носи за длъжностен кабинет? Според измененията на президента се оферират хората и той ги назначава с декрет и по какъв начин те ще му търсят отговорност, откакто не са определени от Народното събрание, а са назначени.
" Напротив - отговорността се размива. Ами, в случай че никой от посочените хора не пожелае да бъде министър председател и не се реализира единодушие за състав на Министерски съвет, тогава на власт остава това държавно управление, което е изгубило доверие ", разяснява представителят на президентството.
И даде за образец политическите рецесии през от 1997 година, митингите, свалили първото държавно управление на ГЕРБ.
" Парламентът, който смъкна Кирил Петков принудително, да остане да работи още 10 месеца? ", аргументира се Зарков.
Чувството на безнаказаност, с което се подхожда към тази тема, с цел да остане сглобката, е извънредно рисково. Радвам се, че президентът се обърна към Конституционния съд.
Народните представители взели образци от Германия за измененията, само че не са съобразили, че депутатите в България са овластени от деня на своя избор, не е като в Германия - от деня, в който се събере Народното събрание, разяснява Зарков. Той дефинира като конюнктурни тестванията, по които ще се избират регулаторите, тъй като се гледало оцеляването на сглобката, а не държавността.
Интервюто на Снежана Иванова с Крум Зарков в предаването " 12+3 " може да чуете тук.
Инфо: БНР
